Училището ни повече от 80 г. носи с гордост името на Найден Геров- бележит български общественик, патриот,учител,поет,учен.За първи път то отваря врати през далечната 1907 година и е едно от първите училища в града.Първоначално класовете са слети и се водят от учителя Господин Гочев.

През годините училището оцелява,въпреки че преминава през многобройни перипетии, войни,епидемии,наводнения и разрушителни земетресения.

Името на настоящия си патрон Найден Геров приема през 1931г.,а през учебната 1934/35г.

в него вече се обучават 4 паралелки от четирима учители.Сегашната сграда на училището е построена отново през 1961г. с помощта на всички хора от квартала, през 1948 г. в него се открива прогимназия,а през 1982г.се обособяват профилирани паралелки по шивачество, дървообработване и стругарство.

През 1989 г .ПТУ „Найден Геров” става Средно общообразователно училище и три години по-късно – на 22 май 1992 г. изпраща своите първи зрелостници, получили дипломи за средно образование. През 2001/2002 год.се обединява с НУ „Добри Чинтулов”и в него се обучават ученици от 1-ви до 12. клас.

От 1993 г. в училището се работи по програма на Международния център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия. Групите по изобразително и приложно изкуство участват в национални изложби и са удостоени с грамоти от Сдружение „Духовно огледало”за съществен принос в духовното израстване на младото поколение.

Създава се Вокална група „Ние тук сме най-добри”от преподавателите по музика Антон Тончев и Надежда Хрулева ,които през 1995 г .издават видеокасета,а по-късно групата се трансформира в „Ние пак сме най-добри”с ръководител Антоний Панчев.Скоро вокалната група става популярна в Пловдив и страната, а на Фестивала за българска детска песен „Златният петел” печели първо място и е наградена с екскурзия до Италия.Участва успешно в Международния младежки фестивал в гр.Фериери , изнася осем концерта на Вердиевите празници,които се излъчват по телевизията в редица страни като Унгария,Словения,Русия,Тайланд и др.

През 2002/2003 г. Димитрия Караиванова – преподавател по музика в училището , основава ВГ”Звънче”,която участва дейно в много училищни,общински и национални мероприятия. Удостоена е с почетна грамота за отлично представяне на практически приложения в областта на музикалното изкуство, през 2008 г. е наградена с почетен плакат за участие в IV Национален фестивал на етносите „България на всички”,а през 2010г. спечелва II място на фестивала „Рошавата котка”в гр.Пловдив.Училището я удостоява с грамота за „Най-добър ръководител на певческа група”. През учебната 2010/2011 за четвърта поредна година функционират две извънкласни форми ,финансирани от Фондация Ресурсен център ШАМ- Монтана и ромската култура – фолклорна и ВГ с 30 ученици, които участват с успех във фестивала на етносите в гр.Монтана, Международен ден на ромите, Международен ден на майчиния език,както и с индивидуалното участие на ученика от 8.клас Гюлбен Алиев в националния конкурс „България търси талант”.

През изминалите години са постигнати и значителни успехи в областта на спорта, които нареждат училището сред първите в града, издигат неговия авторитет и името му със спечелените призови места по футбол,волейбол и баскетбол. Многобройни са купите и медалите ,спечелени от отборите по волейбол:

I място за юноши и девойки през 2005/2006 г. на районно първенство и бронзови медали за 8-10 клас на градско първенство под ръководството на г-н Ст.Кисьов, през 2008/2009 г. завладяват нови спортни върхове, печелейки I място на районното първенство за 8-10 клас и II място за 11-12 клас.През същата година отборът по футбол с ръководител Емил Кръстанов спечелва I място на турнира и купата „Империал”. През 2010/2011 г. отборът по футбол с ръководител г-н Петър Зехтински става градски шампион на турнира „Данониада” и се класира на V място в републиканския турнир.Отборът по баскетбол за момичета от 8-10 клас с ръководител Емилия Гюлеметова заема 4 място на градско първенство.

Днес,когато празнуваме 190-та годишнина от рождението на нашия патрон и повече от 100 –годишна история на училището ни, то се е превърнало в съвременно, модерно оборудвано учебно заведение, разполагащо с библиотека и видеотека със съвременна техника и книжен фонд,външна спортна площадка с изкуствена тревна настилка,фитнес зала , медицински кабинет,ново оборудване в класните стаи с бюра,библиотечни шкафове,коркови табла,компютърни кабинети с най-съвременна техника, кабинет по химия и нова модерна учителска стая .

През настоящата 2012/2013 г.в училището се обучават 1410 ученици в дневна форма, 160 ученици в самостоятелна форма и 35 ученици в задочна форма -8.клас.Учениците са разпределени в 55 паралелки и се обучават от87 учители.

С основание и право можем да кажем,че училище „Найден Геров” се превърна в най-големия културен и образователен център в район Източен, поело изцяло отговорността за духовното израстване на младото поколение от квартала.

Найден Геров е роден на 23 февруари 1823 година в Копривщица. Син е на килийния учител Геро Добревич Мушек (1775-1864), прототип на Каравеловия Хаджи Генчо от повестта „Българи от старо време“. Учи в килийното училище на баща си, в гръцко училище в Пловдив през 1834–1836 година, отново в Копривщица от 1836 година — при Неофит Рилски. По настояване на Неофит Рилски през 1839 година заминава за Одеса, където завършва Ришельовския лицей през 1845 година. По това време издава книгите „Няколко думи за превода на математическата география“ (1842) и „Начала на християнското учение“ (1843), както и поемата „Стоян и Рада“ (1845).Приел руско поданство, Найден Геров се завръща в Копривщица и през 1846–1850 година e преподавател в откритото от него двукласно училище. По негова инициатива то е наречено „Св. Св. Кирил и Методий“. По инициатива на Найден Геров за първи път на 11 май 1851 година в Епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в Пловдив се организира празник на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом.Найден Геров взима активно участие в борбата срещу фанариотското духовенство. Публикува статии в периодичния печат в защита на българските национални интереси. По време на Кримската война от 1853–1856 година подпомага национално-освободителното движение и полага грижи за учебното дело. През 1854 година публикува на руски език в Одеса сборника „Писма от България“.[1] През 1857 година е назначен за вицеконсул на Русия в Пловдив, което му дава по-голяма свобода да продължи просветната си дейност до Априлското въстание. По време на въстанието през 1876 година развива дейност в защита на българския народ.

Найден Геров умира в Пловдив на 9 октомври 1900 година, на седемдесет и седем годишна възраст.

Неговият племенник Теодор Панчев е и издател на неговия архив и сътрудник при отпечатването на речника.